Руси Георгиев и Стойко Запартов - защитниците на тракийските българи - откъс от лекция на Лазар Налбантов

Руси Георгиев              Стойко Запартов

Откъс от лекция на историка и народен певец Лазар Налбантов.

Руси Славов Георгиев и Стойко Дялков Запартов са български революционери, участници в българското национално-освободително движение. Тяхната дейност е основно в Тракия. Четите на двамата родолюбци участват в многобройни сражения в периода 1905 - 1922 г.

Руси Георгиев участва в Илинденско-преображенското въстание. Водач е на собствена чета, която води сражения в Тракия. С четата си освобождава град Софлу в Беломорска Тракия, по-късно участва в обсадата на Одрин през 1913 г. Дейността на Запартов и Георгиев помага да се запазят някои български анклави в Беломорска Тракия.

През 1913 година Стойко Запартов, заедно с Руси Георгиев, водят чета, която охранява бягащите в северна посока тракийски българи. Поклон пред паметта на двамата тракийци.

Популярни публикации от този блог

Пълен текст на български на Санстефанския мирен договор с предговор от Лазар Налбантов

Изображение
Предговор от историка и народен певец Лазар Налбантов към пълния текст на Санстефанския прелиминарен мирен договор от 3 март 1878 година. Казано е, че народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Всички исторически документи, които касаят историята на България, имат значение за нас като българи. И все пак има документи, които са от изключителна важност, защото определят съдбата на нашата страна за столетия напред. Вярвам, всички ще се съгласят, че един такъв документ, може би най-важният в българската история, е “История Славянобългарска” (в оригинал: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ), написана от йеромонах Паисий Хилендарски в периода 1760-62 г. Без Историята на Паисий не би било възможно българското Възраждане и без нея е трудно да си представим изобщо съществуването на България. Вероятно на второ място по важност бих поставил Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година. С него се слага край на руско-ту
Прочетете още

Берлинският договор и значението му за България – лекция от Лазар Налбантов

Изображение
  България след Берлинския конгрес Резюме от лекцията на историка и народен певец Лазар Налбантов, изнесена пред членове на Тракийско дружество Странджа, Бургас. На 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор, известен още като Договор между Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания и Ирландия, Италия, Русия и Османската империя за уреждане на т.нар. източен въпрос. Договорът е следствие от Руско-турската война от 1877-1878 г., в която Русия излиза победител срещу Османската империя. Великите сили, участващи в конфликта, преструктурират картата на Балканския регион, зачерквайки някои от точките, заявени от Русия в прелиминарния договор от Сан Стефано, докато османците губят основните си владения в Европа. Берлинският договор е едно от трите значими мирни споразумения след Виенския конгрес през 1815 г. и е последният документ от Берлинския конгрес, състоял се от 13 юни до 13 юли 1878 г. На конференцията присъстват Великобритания и Ирландия, Австро-Унгария, Франция, Германия, И
Прочетете още

Историята и културата на Тракия – древна и съвременна – от Лазар Налбантов, II-ра част

Изображение
Статия от историка и народен певец Лазар Налбантов за културното и историческото наследство на древна и съвременна Тракия. Продължение от I-ва част. Тракийските и други древни съкровища, които промениха историята на България и света. На първо място, разбира се, трябва да споменем уникалното панагюрско тракийско златно съкровище. То е открито случайно край Панагюрище през 1949 година, когато братя Дейкови копаят глина в двора на местната керамична фабрика. Съкровището поразява с изключителната си елегантност и сложност на изработката. Състои се от 9 съда с общо тегло над 6 килограма чисто злато – 4 ритона, 3 стомни, голяма амфора и разлят съд. Било е изработено преди около 2400 години. Панагюрското тракийско съкровище Учените смятат, че е принадлежало на високопоставен тракиец, може би на самият цар Севт III-ти. Оригиналът на съкровището е практически безценен, съкровището е наистина уникално. Най-интересна е голямата амфора, върху която има изобразени 7 човешки фигури, а дръжките и пре
Прочетете още