Тракия

  Продължение от част II Тракийски конник Статия от историка и народен певец Лазар Налбантов за културното и историческото наследство на древна и съвременна Тракия. Древна Тракия преживява бурни времена. Скоро Одриското царство пада и е завладяно първо от Филип Македонски, а след това от римляните. Когато Римската империя се разпада на Западна и Източна част, Тракия остава в границите на Източната римска империя, по-късно наречена Византия. Между 2-ри и 7-ми век от н.е. в Тракия има набези на готи, хуни, славянски плена и различни други племенни групи, докато накрая тракийската територия не се оказва под властта на българските владетели. Спори се и до днес за произхода на прабългарите, но има няколко сигурно факта за тях. Прабългари с имена Органа и Кубрат от рода Дуло, създават държава в края на 6 – началото на 7 век, която се нарича Велика България. Границите и са: на запад – река Днепър, на изток – река Кубан, на север – река Северски Донец, на юг – приморските области на Черно и Аз

Статия от историка и народен певец Лазар Налбантов за културното и историческото наследство на древна и съвременна Тракия. Продължение от I-ва част. Тракийските и други древни съкровища, които промениха историята на България и света. На първо място, разбира се, трябва да споменем уникалното панагюрско тракийско златно съкровище. То е открито случайно край Панагюрище през 1949 година, когато братя Дейкови копаят глина в двора на местната керамична фабрика. Съкровището поразява с изключителната си елегантност и сложност на изработката. Състои се от 9 съда с общо тегло над 6 килограма чисто злато – 4 ритона, 3 стомни, голяма амфора и разлят съд. Било е изработено преди около 2400 години. Панагюрското тракийско съкровище Учените смятат, че е принадлежало на високопоставен тракиец, може би на самият цар Севт III-ти. Оригиналът на съкровището е практически безценен, съкровището е наистина уникално. Най-интересна е голямата амфора, върху която има изобразени 7 човешки фигури, а дръжките и пре

  Паметник на Спартак в Сандански Статия от историка и народен певец Лазар Налбантов за културното и историческото наследство на древна и съвременна Тракия. Тракия и тракийското историческо и културно наследство вероятно са най-важният елемент от пъзела, който може да ни покаже цялостната картина на древните земи, върху които стъпва територията на съвременна България. Днес имаме доста точна карта на област Тракия, по-голяма част от която се намира на територията на България – над 60%, малко над 25% е на територията на Турция и около 10% е на територията на Гърция. Но в дълбока древност, преди повече от 2000 години, границите на Тракия са били други. Фактически, цялата земя на днешна България е била част от голямата древна Тракия. Под името “Тракия” по онова време народите са разбирали земите в границите от река Дунав на север до Егейско и Мраморно море на юг и от Черно море на изток до река Вардар на запад. В някои варианти на гръцката митология се среща магьосница на име “Тракия”, коя

Предговор от историка и народен певец Лазар Налбантов към пълния текст на Санстефанския прелиминарен мирен договор от 3 март 1878 година. Казано е, че народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Всички исторически документи, които касаят историята на България, имат значение за нас като българи. И все пак има документи, които са от изключителна важност, защото определят съдбата на нашата страна за столетия напред. Вярвам, всички ще се съгласят, че един такъв документ, може би най-важният в българската история, е “История Славянобългарска” (в оригинал: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ), написана от йеромонах Паисий Хилендарски в периода 1760-62 г. Без Историята на Паисий не би било възможно българското Възраждане и без нея е трудно да си представим изобщо съществуването на България. Вероятно на второ място по важност бих поставил Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 година. С него се слага край на руско-ту

Книга за Тракия от Д. Шалапатов   Рецензия на кнжнината за Тракия от историка и народен певец Лазар Налбантов. Има няколко автора, които са посветили голяма част от живота си на изследване и описване на събитията и личностите в Тракия, така щото потомците да не се лутат из тъмното, но да знаят всичко за своя произход и истината за Тракия и тракийските българи. Сред авторите, написали важни книги за Тракия и тракийци трябва да споменем Анастас Разбойников и баща му Спас Разбойников с техните научни трудове за Тракия, сред които може да споменем “Обезбългаряването на Западна Тракия”, “Тракийски сборник”, “Населението на Южна Тракия”, “Апостолите на свободата в Одринска Тракия” и др. Трябва да споменем и Христо Караманджуков, първия председател на Тракийския научен институт, създаден през 1934 година с цел да изучава Тракия и тракийското население. Той написва трудът “Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902-1903”. От съвременни

Капитан Петко Войвода Кратък преразказ на разказа на Лазар Налбантов относно патрона на Тракийско дружество Странджа пред членове на дружеството. Капитан Петко войвода, известен още като Петко Киряков, е български хайдушки войвода и борец за свобода, посветил живота си на освобождението на България и по-специално на Тракия през втората половина на 19 век. Роден е в село Доган Хисар, Беломорска Тракия, на 18 декември 1844 г. Началото на хайдушката му дейност е през 1861, след като турци убиват брат му и братовчед му. Скоро малката му чета от 7 души убива непосредствените убийци на роднините му, както и издалия заповедта Мехмед Кеседжи Бей. В началото на 1861 г. Петко воюва срещу османците в Марония, Енос и околностите. През 1863 част от четата е заловена край Енос и хвърлена в затвора. По-късно ги местят в Драма, като по пътя хайдутите правят опит за бягство. Скоро обаче всички отново са заловени, без войводата Петко. През 1864 Петко отново излиза в гората с нова чета и успява да победи

  България след Берлинския конгрес Резюме от лекцията на историка и народен певец Лазар Налбантов, изнесена пред членове на Тракийско дружество Странджа, Бургас. На 13 юли 1878 г. е подписан Берлинският договор, известен още като Договор между Австро-Унгария, Франция, Германия, Великобритания и Ирландия, Италия, Русия и Османската империя за уреждане на т.нар. източен въпрос. Договорът е следствие от Руско-турската война от 1877-1878 г., в която Русия излиза победител срещу Османската империя. Великите сили, участващи в конфликта, преструктурират картата на Балканския регион, зачерквайки някои от точките, заявени от Русия в прелиминарния договор от Сан Стефано, докато османците губят основните си владения в Европа. Берлинският договор е едно от трите значими мирни споразумения след Виенския конгрес през 1815 г. и е последният документ от Берлинския конгрес, състоял се от 13 юни до 13 юли 1878 г. На конференцията присъстват Великобритания и Ирландия, Австро-Унгария, Франция, Германия, И